Есенно жълто

„На моята скъпа приятелка Мирена“

Късен следобед. Спирката пред Софийски университет. Прибирам се от работа, чакам автобус и наблюдавам голямото задръстване. Спазвам традицията и запалвам цигара. Поглеждам таблото – 5 минути . Обзема ме чувство на празнота. Чудя се дали мразя есента или и се възхищавам, около мен капят листа, всяко уникално по свой собствен начин. Чувствам, че съм бил вече тук и нещо ми липсва. Някой липсва. Листата падат и това усещане, че тази сцена се повтаря отново се набива в мозъка ми. Започвам да се чудя – „Кога съм бил тук?“, “ С кого?“ . Заблуждавам ли се ? . Поредното листо се откъсва и вятъра го понася . Плочките са осеяни с цветове. Всичко се прелива в жълто, червено. Отново това чувство , нещо не е както трябва. Липсва ми нещо, което съм загубил по пътя си … Кога?.. Какво? … Кого? … 2 минути до автобуса. Изхвърлям фаса и погледа ми се спира на преминаваща двойка. Завалява дъжд от листа. Вече знам – мразя есента!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.