Разговор без думи

Гледам те. Устните ти се движат и думите се леят, но не успяват да стигнат до мен. Знам, че искаш да ми кажеш нещо, но така добре прикриваш всичко зад една измислена фасада. Мълча и понякога кимам с глава или обелвам по някоя дума, за да поддържам разговора. Какво те мъчи? Защо имаш нужда да ми споделяш тези безсмислени неща от ежедневието? Усещам , че някъде там дълбоко в теб, нещо иска да изплува, да го изречеш – страх ли те е? Две вселени се сблъскват – твоята и моята. Тишина, неловката тишина, когато вече сме предъвкали сивите проблеми на деня. Цигарен дим, аромат на кафе и студена тишина. Нещо те тревожи – чете се в очите ти…

Спря да говориш, а вече казваш повече отколкото си искала.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.