Хаос

Късен следобед, навън започва буря. Събудих се от дрънчене по прозорците. За момент се почувствах ентусиазиран – има нещо, което харесвам в този тип време. Небето сякаш се е сляло със земята. Тъмносиви облаци покриват всичко. Едри капки се спускат от високо и се забиват със звучна сила. Въздухът е наситен с един аромат, присъщ на този хаос. Вдишвам дълбоко и се настанявам на терасата. Има нещо магнетично, почти приказно в тази гледка. Запалвам си трудно цигарата. Някъде проблясва. Звучен гръм и дъждът се засилва. Улицата започва да прилича на река. Барабаненето на капките създава един непрекъснат ритъм и той резонира с всичко наоколо.  Ярка светлина, в далечината,  и за секунди всичко утихва. Затишие. Не обичам този момент – не знаеш дали бурята ще продължи или всичко свърши.  Мислено се връщам към едни моменти, към който не искам да се връщам, но знам че трябва да преминава през тях отново. Мислите ми сменят,  за части от секундата,  и знам, че нещо предстои. Връщам се назад и пътувам напред. Картините се сменят в главата ми и навяват едно хаотично чувство на забрава. Тъпа болка – изгорих се . Оставям угарката в пепелника.  Замислям се и не виждам изход. Трябва да премина и през този момент. Чувство на несигурност. Какво предстои, какъв избор да направя? Хаотично преминавам през различни сценарии и някъде там се изгубвам. 
Проблясък. Силен гръм и небето сякаш се изсипва. Затишието отмина. Бурята едва сега започва.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.