Безсъние

Навън вали, не помня от кога. Хладно е  и студеният въздух пронизва съзнанието ми. Харесвам  този момент – една безпаметна тишина и дъжд. Тих, непрестанен дъжд и аз. Пуша поредната цигара – не мога да заспя, нещо ме измъчва,  неспокоен съм. Изминалата седмица беше трудна, но някак успях да издържа. Мисля за предстоящата отпуска – не ме е грижа къде ще отида, искам само няколко дни да избягам, да се откъсна от рутината, която е обгърнала ежедневието ми. Мисля и за предстоящата ми дипломна работа, която все отлагам. Мисля си за нощта и спокойствието, което ми дава вечерната тишина и уют. Съзнанието ми се изпразва за секунди и отново се запълва от проблеми. Преминават спомени и имагинерни, непроведени разговори. Доза разкаяние за изказани думи и изникваш ти. Чудя се, как все си проправяш път в моето съзнание?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.